Автомобилът на старо - Audi A6

В продължение на почти три десетилетия Audi води битка за трона в най-престижния горен сегмент на средния клас. Марката от Инголщад обаче разклати позициите на лидерите Mercedes-Benz и BMW едва през последните няколко години. До средата на 90-те нито иновационните технологии, нито все по-високото качество на изработката не помогнаха на производителя да опровергае прозвището "луксозен Volkswagen" и да се отърве от незавидната роля на трета цигулка в елитния оркестър на немските фирми. През последните десетина години обаче в Инголщад налучкаха правилната посока и заложиха не само на традиционните си ценности - внедряване на най-новите технологии, независим от модата своеобразен дизайн и патологичен стремеж към по-високо качество, а и на коренно различна маркетингова политика. В резултат на усилията на инголщадци се роди изцяло ново поколение модели, чийто радушен пазарен прием най-сетне обърна зара в тяхна полза. Част от тази генерация бе А6, дебютирал в началото на 1997-а. Само три години по-рано германците бяха хвърлили купувачите в не съвсем дружелюбно недоумение, като просто прекръстиха Audi 100 на същата абревиатура с очевидния стремеж да продават лански ябълки за тазгодишни. Наследникът обаче очевидно беше абсолютно нов автомобил, който моментално бе оценен по достойнство от публиката и без особени усилия наруши хегемонията на Mercedes-Benz и BMW в т.нар "бизнес клас".

Седем години след премиерата си А6 отива в заслужена пенсия, а почитателите на четирите кръга с нетърпение очакват появата на наследника му - от една страна за да начешат чисто автомобилната си краста, от друга заради логичния спад в цените на употребяваните екзепляри от сегашното поколение. Разбира се, А-шестицата трудно ще мине за достъпен модел дори след още десет години. Като всеки скъп и технически сложен автомобил, инголщадската лимузина се нуждае от подобаващи грижи, които също не са по силите на всеки. Качествата му обаче си заслужават инвестицията, която се отплаща с изключителна надеждност и дълговечност.

Макар да се смята за един от най-сполучливите модели на пазара, както всеки употребяван автомобил и Audi A6 показва някои слабости. Вярно, по-сериозните от тях могат да се изброят на пръстите на едната ръка, но при покупка на кола-втора ръка винаги остават някои неизвестни.

Изгорелите датчици по приборния панел не са рядкост, а смяната е трудоемка и скъпа
При А-шестицата те по правило са предпоставени от небрежността на предишния собственик.

При избора на употребяван екземпляр от модела възрастта и пробегът могат да служат единствено като относителни критерии за оценка на състоянието. Въпросът опира не толкова до превъртяния километраж (макар че в колите след 1999 г. и този проблем отпада), колкото до грижите, които продавачът е полагал. Типичен пример за това е практически единствената причина за проблеми с автоматичните трансмисии - попадането на мръсотия през пукнатина в картера вследствие удар. Отговорният собственик би се заел с ремонт преди да се появят неизправности. Между другото, трансмисионното масло в автоматите на А6 е предвидено за целия експлоатационен срок на скоростната кутия и само поправка налага смяната му.

Audi отдавна се превърна в също толкова желан обект за крадците, колкото другите два германски кита Mercedes-Benz и BMW. За възможни проблеми от такова естество говори липсата на оригинален ключ, мигането на жълтата лампичка на системата против кражба или пълното є бездействие. В България се внасят масово и удряни А-шестици. Предвид безупречното качество на изработката, дори най-малките разлики в цепнатините между панелите на

каросерията

са повод за съмнения в здравето на автомобила.

Далеч по-трудно обаче се улавят възможните "вътрешни болести" на германската лимузина. Повечето модификации на А6 разполагат с огромен мощностен потенциал, който често подтиква водачите да изстискват максимума от възможностите на колата. А за тях в Инголщад са се постарали доста. Моделът се екипира с общо седем бензинови и два дизелови

двигателя

като мощността на нито един от тях не се вмества в две цифри. Най-разпространени на пазара са турбоверсията на 1.8-литровия "базов" мотор със 150 к.с. и 2.4-литровият агрегат със 165 коня. С изключителна популярност се ползват и прочутите TDi-двигатели с обем 1.9 и 2.5 литра.

“Хлопащата” предница е една от най-честите критики към Audi A6
По-рядко се срещат 2.0-, 2.8- и 2.7-литровите модификации, последната от които с два турбокомпресора и внушителните 230 или 250 к.с. Топверсиите, екипирани с V-образния осмак от А8, пък спокойно могат да се причислят към категорията на суперкарите с 300-, 340- и особено 450-те коня на RS6.

Качествата на двигателите от Инголщад са добре известни и нямат нужда от специално припомняне. Познати са и слабите им места - запушените от некачествено гориво филтри, объркващи нормалната работа на системите за управление, скъсаните заради пропуснат срок ангренажни ремъци на малкия TDi-двигател, течовете на масло от гарнитурите, дефектирали горивни помпи и въздушни датчици. По-голямата част от тези проблеми са по-скоро следствие от неправилна експлоатация и поддръжка, отколкото фабрични или конструктивни недостатъци, което трудно може да се каже за амортизираната

ходова част

на А6. Моделът предразполага към бързо каране, което логично се отразява на състоянието на предния мост и особено на спирачната система. "Хлопащата" предница е един от най-често споменаваните недостатъци на А-шестиците на възраст над три години. Амортизираният заден мост пък е типичен за комбитата. Често при потегляне се чува силен тракащ звук, който недвусмислено говори за предстояща смяна на полуоски - също резултат от състезателните амбиции на предишния собственик. Не по-малко критики търпят спирачките, чиито накладки в зависимост от маниера на шофиране понякога се нуждаят от смяна след едва 15 хил. км. за предните и 40 000 за задните.


Тевочете на масло от гарнитурите засягат предимно TDi-модификациите
При покупка, както при всеки автомобил с предно предаване, задължително трябва да се проверят всички втулки и маншони по ходовата част. Пукнатините, петната ръжда и омаслените места са достатъчен повод за незабавна смяна на детайла.

Колкото и странно да звучи за германски автомобил от втората половина на 90-те, дребни, но дразнещи дефекти показва

електрическата инсталация

Отказите на централното заключване, електрическите стъкла и подгряването на седалките по правило се дължат на прекъсващи клеми. По-лошо става, когато "замре" някой от безбройните светлинни индикатори по арматурното табло. Понякога се касае за дефект на самия приборен панел, чиято цена е гилотинираща.
mobile.bg

Автомобилът на старо : Volkswagen Touareg

Автомобилистите по цял свят са свикнали да наострят уши при споменаването на определени пароли. Една от тях несъмнено се състои от комбинацията VW+Porsche. През изминалите десетилетия двата германски колоса, които винаги са били свързани по един или друг начин, неведнъж са давали повод за въодушевление сред едни и разочарование у други. Историята помни доста съвместни проекти като се започне с легендарния Kaefer и се стигне до първото "народно" Porsche 924.

В края на 90-те години обаче се заговори за принципно нова коалиционна политика на двата производителя. Тогава Volkswagen окончателно скъса със значението на името си, а Porsche се зае с агресивно разширяване на моделната си гама. Така се роди съвместният проект за луксозен всъдеход, реализиран в началото на новия век в лицето на “братята” Cayenne и Touareg. Предназначението и целта на първия модел бяха пределно ясни дори за лаиците, но появата на SUV-а на VW веднага предизвика противоречиви интерпретации. Мнозина веднага се запитаха защо "народната кола" къса така брутално с печелившата си производствена философия и се гмурка в мътните води на имиджовото автомобилостроене.

Отговор на този въпрос може да се търси в натиска на азиатските производители. Благодарение на високото качество и конкурентните цени само за едно десетилетие японските и корейските марки успяха да се наложат в сегментите, където VW винаги е бил пълновластен господар. На хоризонта се надигна и китайското цунами, което тепърва ще мачка на европейска почва. За да не загубят неравната борба с азиатските орди, германците решиха да сменят сегмента с по-претенциозния и доходоносен елитен ешелон. За локомотиви на това "преселение" бяха избрани мощните, високотехнологични и елегантни новаци Phaeton и Touareg. Първият не намери желания радушен прием, но разработеният в сътрудничество с Porsche всъдеход попадна точно в целта. Благодарение на него Volkswagen проби в съвършено нов за марката клас, а американците започнаха да преосмислят отношението си към "народния" германски автомобил.

Пет години след официалния си дебют в изложбените зали на дилърите Touareg се появява все по-често в обявите за продажба на употребявани возила. Тенденцията получи допълнителна скорост след поевтиняването на долара, заради което вносът на луксозни автомобили от Америка отвори едва ли не нов търговски фронт на вторичния пазар. Така Touareg се оказа доста по-достъпен, отколкото някой някога е предполагал за возило с такава астрономическа цена на ново. Покупката на употребяван германски всъдеход от другата страна на Атлантика се стимулира допълнително от обстоятелството, че принципни конструктивни различия между щатските и европейските версии не съществуват. Предупредителна лампичка светва само заради отношението, което средностатистическият американец има към поддръжката на колата си. Независимо от произхода обаче, автомобил с цената на Touareg трябва да се прегледа изключително внимателно преди покупка. Макар и връх в моделната гама на Volkswagen, всъдеходът показва някои типични слабости, които могат да костват доста. Те са свързани най-вече с немарлива поддръжка и проблеми на множеството свръхмодерни технологии, внедрени в автомобила.

За естетическите достойнства на Touareg надали има смисъл да се говори. По-важна за купувачите на вторичния пазар е изключително високата оценка за качеството на

каросерията

която не само има безупречна антикорозионна подготовка, а и разполага с огромен ресурс. Сглобена е по най-високите германски стандарти, което означава невероятна прецизност на сглобката и устойчивост на усукване далеч над необходимото.

Опитите да се открият недостатъци на изработката са обречени на неуспех и в

салона

на Touareg, макар че някои педанти се оплакват от крехки пластмасови декоративни панели, чийто крепеж се троши при по-некоординирано боравене с долните крайници. Всичко останало - шумоизолация, напасване на детайлите, ниво на ергономията - оставя конкуренцията далеч назад. Нещо повече - до появата на Audi Q7 тандемът Touareg/Cayenne категорично разполагаше с най-изискания и качествен интериор в сегмента на луксозните всъдеходи.

Мастодонтът от Инголщад обаче все още изостава по отношение на

моторизацията

До внедряването на бъдещия V12 TDi Touareg и щутгартският му аналог ще продължават да бъдат най-мощните серийни всъдеходи на пазара, като Volkswagen-ът бие всичко друго на пазара с единствения 12-цилиндров двигател в подобно возило. W-образната ламя с ходов обем 6.0 литра и мощност от 450 к.с. обаче представлява по-скоро куриоз със своята ограничена серия от 500 бройки, отколкото реално пазарно предложение. Не особено добре - главно заради разхода на гориво - се продават и версиите с 4.2-литров V-образен осмак с 310 к.с. или исполинския петлитров турбодизел с умопомрачителните 313 коня и въртящ момент от над 700 Нм.

Макар да представлява внушителна грамада, Touareg се задоволява учудващо добре и с базовите си двигатели, които са най-търсени. 3.2-литровият бензинов мотор с 220 к.с. предлага напълно приемлива динамика и освен това газоразпределителният му механизъм се задвижва от верига за разлика от по-големия мотор, който се нуждае от обслужване на всеки 90 хил. км.

Базовият турбодизел се радва на най-засилено търсене по обясними причини. Смята се за един от най-безпроблемните и надеждни мотори, монтирани на модела. Понася дори нафта с по-ниско качество, а газоразпределителният механизъм се задвижва от практически вечна зъбна предавка. Единственият му недостатък е по-шумната работа и скромният темперамент в сравнение с останалите двигатели.Touareg се екипира с шестстепенни немски механични и японски автоматични
скоростни кутии

Сериозни проблеми с тях са почти изключени с едно малко изключение. Локомотивният въртящ момент на петлитровия турбодизел е в състояние да амортизира трансмисията за отрицателно време, ако се използва целият му потенциал със състезателни изпълнения.

Системата за двойно предаване със самоблокиращ диференциал Torsen превръща германския всъдеход в изненадващо потентен играч на пресечен терен. Работата става съвсем сериозна при модификациите с възможност за принудителен блокаж на задния диференциал. Не би било пресилено да се твърди, че това е моделът, който оправдава определението всъдеход в най-голяма степен сред спортните SUV-ове. Това обаче е нож с две остриета. От способностите извън пътя му страдат най-вече

ходовата част и окачването

чиято степен на износване често не съответства на пробега и възрастта Сложната многолостова контсрукция осигурява безупречно пътно поведение, но се обслужва скъпо и често. Съществен напредък по отношение на ресурса на окачването бе постигнат едва след модернизацията през 2006 г., поради което покупката задължително трябва да бъде предшествана от детайлен преглед на ходовата част.Както може да се очаква от елитен автомобил от най-ново поколение, Touareg е буквално претъпкан с

електронни системи

които невинаги се представят на нужното ниво. До споменатата модернизация през 2006-а отказите на бордовата електроника съвсем не са рядкост, което хвърля сянка върху имиджа на иначе сполучливия автомобил. Най-неприятното е, че типични слабости не могат да бъдат посочени. Изненади крие практически всеки по-сложен компонент от оборудването, а застраховка няма. Известна гаранция дава покупката на възможно най-опростената модификация с 2.5-литров турбодизел, в която количеството на електронните помощници е сведено до минимум.През миналата година Touareg претърпя сериозна модернизация, благодарение на която установените през първите четири години от кариерата на модела слабости бяха отстранени. Покупката на такъв автомобил обаче винаги е опирала в голяма степен до имиджа, а последният изисква известни жертви. Всъдеходът на Volkswagen не е кола за всеки, а онзи, който може да си я позволи, почти сигурно не би се замислял за скъпата поддръжка.
mobile.bg

VW Scirocco - възроден спортист

Тест драйв Passat CC

Новото Поло представено от Хайди Клум