Социологическо изследване показва, че собствениците на Volkswagen Passat държат най-много на три неща: икономичност, издържливост и простор в купето и багажника. Именно това са и силните страни на топовия модел от Волфсбург. В началото през 1988 година, когато бе представена поредната нова лимузина на Volkswagen, носеща традиционното име Passat, критиките бяха еднозначни. Консервативните купувачи не харесаха предната част - липсвала характерната решетка пред радиатора, други атакуваха дизайнерите - купето не било достатъчно модерно и аеродинамично. По-голямата част от купувачите обаче говореше за прекрасните експлоатационни качества, огромния багажник, здравите, непретенциозни и икономични мотори. Най-интересното е, че в по-голямата си част - над две трети, Volkswagen Passat се продава с наименованието Вариант, тоест комби. На втора ръка това е добър коз в полза на лимузината - тя струва две-три хиляди германски марки по-малко, при идентична година на производство и изминати километри. И двата вида каросерия обаче напълно заслужават надписа “Произведено в Германия”, толкова здрави и качествени са купетата.
Гамата на предлаганите двигатели е широка и удовлетворява всеки, дори и най-капризния клиент. Започва от скромните 72 бензинови коня, които малко трудно се справят със сравнително тежкото купе, до спортния V-образен шестцилиндов блок с огромната мощ на своите 184 конски сили - също едва ли препоръчителен за джоба на българския купувач. Най-доброто пак трябва да се търси в златната среда: 1 800 см3, 90 к.с. - задоволителни експлотационни качества с нисък разход на гориво, двулитровия агрегат със 115 коня, предлагащ оптималното съотношение между мощност и разход на гориво. Дизеловите мотори са коронната дисциплина на концерна Фолксваген. Все пак не ви препоръчвам най-малкия атмосферен дизел с 1 600 см3 и 68 конски сили - твърде флегматичен е за автомобил от средния клас. Удоволствието от бързо и икономично каране започва от турбото с осемдесет коня, върхът на дизеловите двигатели, монтиран и в Audi 80 и 100, с директно впръскване на дизела, турбокомпресор и принудително охлаждане на въздуха, с мощност 110 конски сили. Единственият му недостатък е малко солената цена, непосилна за средния потребител.
Типичните проблеми за всички модификации на Пасат трябва да се търсят в охладителната система. Течащата водна помпа, спукани маркучи, “гръмнал” разширителен съд за антифриза, а при дизела - скъсан ремък, задвижващ алтернатора и водната помпа, водят винаги до една голяма неприятност. Изгоряла гарнитура на цилиндровата глава е в 50 процента от случаите виновник за авария на двигателя. Ремонтът струва около 700 германски марки и трябва задължително да се извърши във фирмен сервиз. Така че особено внимание при бял дим от ауспуха, бълбукане в разширителния съд на охлаждащата система и белезникави следи от изтекъл антифриз около главата на мотора. Една от характерните “детски” болести на този модел на Passat го преследва и до ден днешен-трудното превключване на лоста на скоростите. Обяснението е доста просто - конструктурите за първи път заменят поостарялата лостова система, свързваща скоростната кутия и лостът за смяна на предавките с непредаващи вибрациите жила. Те обаче са много чувствителни на грижи, почти при всяко посещение в сервиз се нуждаят от допълнителен реглаж и смазване с грес.
Една трета от дефектите в електрическата система са за сметка на електромотора, ако забележите леко присветване на лампичката за зареждане на динамото, монтирана в уредите на арматурното табло, бъдете сигурни, че е дошъл ред за ремонт на алтернатора. Електрическото централно заключване, твърде полезно за четирите врати на каросерията, често дефектира. Проблемът тук се приписва изцяло на влагата и се отстранява сравнително евтино и лесно. Още два от гамата на така наречените козметични дефекти, които създават само ядове без особени финансови инвестиции. Поради особеното си положение жилото на газта винаги е под напрежение и след пробег от 80 000 км се къса. Чукането на хидравличните повдигачи за автоматично регулиране луфта на клапаните ще ви дразни само при студен двигател и няма значение за трайността на мотора.
Времето и дългия пробег остават твърде малко следи върху каросерията, вътрешната част на купето и седалките на употребявания Пасат. Това се използва често от недобросъвестни продавачи, които “свалят” с лекота по една стотица от хилядния километраж. Внимавайте за чукащи полуоски, “плуваща” предница, омекнали амортисьори и вибриращи дискове на предните дискови спирачки. Ако установите това при задължителното пробно пътуване, бъдете сигурни, че автомобилът, който ви предлагат, със сигурност е изминал най-малко 200 - 250 000 км, независимо какво число стои на километража. Калкулирайте необходимите средства за подмяна на тези части, и ако цената на колата си заслужава инвестицията, купувайте.
Volkswagen Passat е типичният “сив кардинал” в средния автомобилен клас. Без да блести с красива и модерна каросерия, експлотационните му качества са на високо ниво. Стабилната каросерия и здравите и непретенциозни двигатели, го правят любимец на многобройното семейство. Недостатъкът е високата цена на употребяваните коли. Резервните части също не са евтини и са сравними с тези на Audi, BMW и Mercedes. Единствената утеха е, че не трябват често ...
Александър Хранов
Няма коментари:
Публикуване на коментар